Дебращица или познато още като Дебръщица е село в Южна България включено в община Пазарджик. Село Дебращица е локализирано в северните склонове на Средните Родопи – Каркария, в долината на река Пишманка при изхода ѝ от планината ѝ навлизането и в полето. Надморската му височина е 280 м. От юг, запад и изток е обградено с гористи склонове. Над Дебращица се намира Градището. На изток и североизток от селото се простират Бесапарските хълмове.

 

На север се открива равната и плодородна Горнотракийска низина. Някои от природните богатства на селото са пенлива река, прекрасни гори и плодородно поле. 

 

            Това са и основните причини накарали предците ни в далечното минало да се заселят по тази равнина. Дебращица е на 12 километра от град Пазарджик. С него се свързва чрез шосе през Главиница и Алеко Константиново. Съседните села на Дебращица са Црънча, Алеко Константиново и Радилово. Населението на селото по последни данни е 900 човека. Като всички са православни християни.  

е основано на 24 май 1924 г. Повод за основаването е гостуването на самодейците при читалището в с. Радилово с представяне на пиесата „Милуш войвода“. През 1923 г. се прави опит за основаване на читалище, но поради станали исторически събития опитът е осуетен. Така на 24 май 1924 г. група младежи от селото, събрани на сватба, решават да основат читалище и изпращат най-младия между тях Борис Костов Македонски да записва желаещите да станат членове на читалището и да събира членски внос. Записването продължава и на следващата неделя – 1 юни в сградата на старото училище се провежда учредително събрание, на което се приема уставът на читалището и се избира ръководство в състав: Паун Стоянов Манчев – председател, 
Веднага се сформира театрален самодеен колектив и започват репетиции. Първата пиеса „Разорен дом“ е изнесена от самодейците на читалището през февруари 1925 г. в сайванта на Георги Лалов. Така започва театралната дейност на читалището, като всеки сезон са се изнасяли по няколко пиеси при големи трудности в сайванти и плевни из селото. С добре подготвени пиеси самодейците са гостували на съседните села – Црънча, Паталеница и Ал. Константиново. За отбелязване е, че през този период читалището не е разполагало с материална база, а е имало голяма дейност. Всичко, което са правели неговите членове, е било придружено с много трудности и заделяне от личното време за подготовка и провеждане на читалищните мероприятия.

През 1929 г. се построява ново училище с голям салон и дейността на читалището се прехвърля там. Основната цел на ръководството и неговите членове е била винаги да набавят средства за построяване на читалищна сграда. Провеждани са разни мероприятия за събиране на помощи. На 14 януари 1925 г. се разиграва томбола и в касата на читалището са постъпили 500 лв. Създаден е фонд „Построяване на читалище“ и започва набирането на средства. През 1926 г. тютюнево дружество „АКА“ подарява на читалището 850 лв., тютюнев консорциум – 500 лв., тютюнево дружество „Никотиана“ – 200 лв., доктор Орманян – 50 лв. Събирани са помощи и от членовете на читалището и населението. Пръв открива подписката Илия Димитров Кузев, който дарява (1929) сумата 510 лв. и неговият портрет бил окачен по-късно на видно място в новопостроената читалищна сграда.

Най-после дългогодишната мечта става действителност. На 23 март 1938 г. с Протокол № 2 на ръководството е взето решение да се закупи за строеж на читалищна сграда отчужденото дворно място на братя Стоименови, а през февруари 1940 г. мястото е подготвено за строеж. Архитект Стоян Михайлов изготвя плана и започва работата по строежа. Поради започналата Втора световна война средствата не достигнали за построяване на цялата сграда, което довело до направата само на салон с 2 стаи за гримьорни – по-късно пристроени в библиотека. През есента на 1941 г. сградата е завършена и оборудвана. На 6 януари 1942 г. основателят на читалището и ръководител на театралния колектив Димо Георгиев Станчев открива първото представление с „Под игото“ и новопостроената читалищна сграда.
Сред основните дейности, допринесла за възпитанието и издигане на културното равнище на хората от Дебръщица, е библиотечната дейност. Тя започва още първата година от основаването на читалището. В началото повече от книгите са дарения от ведомства и частни лица, а по-късно са купувани със собствени средства и средства от Общината. През 1938 г. се открива кафе-читалня със свободен достъп на книги и вестници. Пръв неплатен библиотекар е бил Димо Георгиев Станчев, а след него Паун Стоянов Манчев, Георги Иванов Карапенов, Михаил Димитров Андонов, Ангел Николов Станчев и Стоян Тодоров Костадинов.
На 9 май 1957 г. читалищното ръководство назначава за пръв платен библиотекар Дочка Стоянова Ракова. Библиотеката обслужва население от 982 жители с библиотечен фонд 9965 тома, предоставен на свободен достъп за читателите, което улеснява и избора им. Библиотеката продължава да обслужва читатели по домовете им, както и учениците по програмата за задължителното и извънкласно обучение.

Дебръщица е старо просветно огнище в Пазарджишко. През 1850 година свещеник Ангел Велев Попов открива килийно училище, в което вероятно учител е Ангел Чоперков от Пазарджик. Към 1860 г. такова училище открива и Пенчо Ганчев – терзия в селото; учител е Георги Пеев от Велинград. След смъртта на Георги Пеев през 1869 г. Пенчо Ганчев довежда за учител Георги Петров Стоянов /Граматиката/. Същата година двамата решават да построят училищна сграда.
На 22 март настоятелството на читалище „Виделина“ отпуска помощ 104 гроша. Вероятно е имало и други помощи, и училищната сграда е построена. Едноетажна с две стаи, в центъра на селото – градинката пред пощата. В него Георги Петров учителства до 1876 г. След Априлското въстание, през 1876 – 1877 г. учителства Панталей Иванов от Копривщица.
По време на Освободителната война училището не се затваря. През 1877 – 1878 г. учителства Васил Бекриев от Брацигово. През следващите години учител е Иван Петров Кълвачев и Ангел Атанасов Попов.
През 1883-1884 г. учител е Никола Стаменов Ангелов от Баткун.
В годината на Съединението с Княжество България 1885 г. старото училище е съборено и на негово място е построена нова училищна сграда - двуетажна с три стаи. През същата година се избира и ново училищно настоятелство, отделно от църковното настоятелство.
Земетресението от 1928 г. направило училищната сграда негодна и с отпусната помощ започва строеж на нова сграда.
Църквата подарява свой парцел и през октомври 1929 г. училището е готово.
През 1930 г. започва строеж на пристройка към училищната сграда, защото дотогава учениците от прогимназиален клас ходят на училище в с. Црънча.
През 2002 година училището беше затворено във връзка с оптимизиране на училищната мрежа.