Село Добровница е включено в община Пазарджик и е едно от най- близките села до града, само на 5 километра. Добровница е разположено на обширна низина, обгърнато от полета.  Селото е едно много малко и китно селце, което се стреми да се обновява постоянно с нови и нови неща. Населението на селото е 1500 човека.

На 2 километра от селото тече реката Луда Яна , която дава възможност на местните са развитие на земеделие. В древността Добровница е било тракийско селище и преди няколко години са намерени стари монети и 12 тракийски надгробни могили, от които 5 големи са групирани в източния край на селото. Масата от жителите на селото изкарва доходите си от  селско стопанство-земеделие и животновъдство.

Хората отглеждат главно житни и фуражни култури:пшеница,ръж,царевица,ечемик и овес. До 1921 година, въпреки плодородните почви и успеха в обработване на земята и животновъдството селото страдало финансово. Това се дължало на факта, че по турско време голяма част от работната земя, особено по-плодородната е била притежание на чифлика. След Освобождението голяма част от нивите в землището на селото са били купени от граждани на близкия Пазарджик.Така,че жителите на Добровница разполагали с малко собствена земя и работили нивите на гражданите под наем или изполица.

Главна причина за възхода на земеделието в Добровница след Първата световна война освен отчасти подобрената земеделска техника,предимно въвеждането на нови доходни култури,главно коноп. Напредък имало и в зеленчукопроизводството и така бедността в селото намаляла, което и обяснява увеличението на населението му след 1920 година.

В Добровница не се успява да се развият занаятчийски работилници, коларници,шивачници, търговски дюкяни, бакалници и др.,защото нуждите,които задоволявали тези заведения,се посрещали от близкия град.

Духовно - културният живот на селото е бил и е беден заради причината, че Добровница е било чифлигарски село. Първото училище в селото е изградено през 1880 година, а новата голяма сграда-прогимназия,се построила през 1940 година в източния край на селото. Към настоящия момент училищното дело в селото е закрито.

Читалището е открито на 1963 година и оттогава до настоящия  момент се използва по предназначението си,като в него се помещават: Библиотека,Кметство и Киносалон. След обновяване на читалището там се се събират пенсионерите да мерят сили в борбата на белот и също така и да спорят за обществените проблеми. Добровница има основан футболен клуб, който се нарича „Дружба Добровница“.

османско владичество селото се е казвало Аджеларе. Има няколко паметника в България изградени в памет на Алеко Константинов. Един от най- влиятелните е този в близост до селото.