Село Драгор е част от община Пазарджик и област Пазарджик, само на 3 километра от града. То е разположено в Тракийската низина, до река Тополница точно преди да се влее в Марица. Старото име на Драгор е  Меликадъново. Името е турско и произлиза от факта, че кадъните от близкия бейски сарай, който се е намирал в землището на село Сарая са идвали да се къпят в Тополница на мястото, където е възникнало село Драгор. Заради близостта до града по- голяма част от жителите на селището работят, учат и се развиват в Пазарджик и живеят в Драгор. Релефът е равнинно-хълмист, с надморската височина от 240 м.

В малкото землище на Драгор няма следи от стари тракийски и средновековни селища. Трябва да се приеме, че Меликадъново е възникнало наскоро след турското завоевание. За селото се споменава от пътешественикът Korn, който пътувайки по тополнишкия път, съобщава, че като излязъл от Пазарджик, минал едно турско село Меликадъново, годината е 1553. Освен това се споменава и в турски документ от 1597 година и в друг от 1633 година с име Мелекхатун.

Меликадъново, Ст. Захариев го нарича първото турско село. Относно името, той пише че това турско село първоначално имало друго име, което било променено поради следния случай.  Когато Авджи султан Мехмед ІІІ минавал край селото със соколите си да лови птици, срещнал сватба, на която той поискал да види невястата, доведена от друго село. И като е видял, сторила му се много хубава, затова я нарекъл“ мелек гиби хатун“/ ангел жена/, от където произлязло името на селото. Но трябва да се отбележи, че Авджи Мехмед е царувал в ХІІ в.,  между 1648-1687 г., а както видяхме пътешественикът Korn, един век преди това, в 1553 г. нарича селото Меликадъново. Ако приемем, че го е получило при Мохамед І (1403-1421) или при Мохамед ІІ, (1451-1481), тогава пък не е още съществувал град Пазарджик, от който е излязъл пътешественикът Korn. Ето защо това предание на Ст. Захариев не е от времето на Авзжи Мехмед, нито от времето преди появата на Пазарджик.

Наскоро след създаването на селото от турци, в него се заселват и татари. Те изсекли гората в м. Татар икин и там направили ниви. На юг от селото се посочват татарски гробища, до които по-сетне българите направили свои гробища.

       След време изчезва турското население на Меликадъново, а след него и татарското население. Вероятната причина са били епидемичните болести. Отрано се явява и българско население, най-вероятнно това е станало още при наличността на татарското население. Селото е нападано от кърджалии. Интересен е произходът на българското население в Меликадъново. Едни родове имат македонски произход, но изобщо българското население е събрано от разни места.

Най-стари родове били следните: Митковци – дошли Албания ( Западна Македония), или от село Черногорово преди 200-280 години, Латинците, от този корен е епископ Дионисий, Бързаците – от с. Долно Левски, Овчарови – от с. Тополи дол, Костадинови – неизвестно откъде са дошли, Игнатовци – от Пазарджик, Гръбовчетата – вероятно от с. Памидово.  По-нови родове, преселени в турско време – Кирмидчиите – от Калугерово, Шутарете – от с. Виноградец или Величково, Койруците – от с. Добровница, Говедарците – от с. Славовица, Церовците – от с. Церово.  Към 15 септември 2022 г. жителите на село Драгор са 1417.

/ Източник на информацията по горе е книгата на проф. Иван Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко/

Лятото е слънчево и топло, а зимата мека, с малко сняг. Инфраструктурата на селото включва частично асфалтирани и осветлени улици, пълна електрификация, водоснабдителна система, частична канализация, интернет и телефонизация.

       Драгор има голям производителен комплекс, който е създаден през 1971 година като база за производство на преносими носители на информация. През годините до 1990 г., заводът е бил единственият производител на магнитни пакети и дискети в Източна Европа.

Със сигурност снимките  Ви навяват много спомени от детството, ако сте над  35 години! Това е истинска българска видеокасета! 

Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча.

Историята на завода започва през 1970 г., когато е основано държавното предприятие, произвеждащо информационни носители – магнитни дискове, дискети и др. Като всяко нещо, създадено времето преди 1990 г., ЗИН има летящ старт. Системата е смазана перфектно и върви безотказно – от леенето на пластмасата, през вграждането на информационните носители, опаковането, лепенето на етикети и изпращането на готовите продукти за продажба. Осигурен е и пазарът – към родните магазини в началото не се насочва почти нищо, основната част от продукцията се изнася за Източна Европа, и по-конкретно за съветските държави. От наетите в завода се иска само да вършат това, което им е разпоредено. И те го правят, без да се оплакват – все пак, възнагражденията са сред най-високите в страната, особено за такъв тип труд. В най-силните години броят им надминава 4000, между които цялото работоспособно население на Драгор, голяма част от това на Пазарджик и стотици души от цялата страна, изпратени в завода по разпределение

Производството на видеокасети, с които заводът в Драгор е най-популярен, стартира в началото на 80-те. За кратко време така актуалните тогава продукти стават сред най-търсените – единственият конкурент от страната е предприятие с подобна дейност в Стара Загора. Завладени са и по-далечни международни пазари, най-големият от които – Китай. От произвежданите близо 100 000 видеокасети годишно около 60 000 отпътуват за азиатската държава.

Аудиокасетите, които са популярни на родна почва, не се радват на чак такъв интерес от чуждестранни фирми по онова време. От тях годишно се пускат едва по 10-12 хил. бройки, което си е доста скромно за завод с такива мащаби.

Днес „драгорките“, които през 90-те се срещаха в почти всеки български дом, се намират все по-рядко. Пазят се от ценители, милеещи по култови предмети от близкото минало. / Пазарджишка Марица/

Към настоящия момент село Драгор разполага със здравна служба , НЧ „Епископ  Дионисий 1925” и библиотека.  Малкото основно училище продължава поддържа огъня на образование сред общността, което е важна мисия.