"Когато човек се държи странно и глупаво, дори да ви се струва, че се прави на интересен - знайте, че го прави, защото много го боли."
Братята Константин и Михаил са преместени в елитна гимназия, в класа на София Алексиева, която не е типичният учител. Взаимоотношенията ѝ с учениците впечатляват с прямотата си, както и с огромното доверие, което им гласува. За новодошлите братя се знае единствено, че са сираци и че миналото им в предишни училища не е било безпроблемно. Комуникирайки помежду си на измислен от тях жестомимичен език, „новобраницте“ предизвикват възмущение и подигравки у добре обезпечените ученици. Есето, което госпожа Алексиева задава на класа, на тема „Как да предотвратим злото“ катализира негативните емоции в класа. Появяват се лидери, които защитават различни позиции - тийнейджърите са раздвоени между любопитството си към загадъчните братя и първосигналното отричане на всичко непознато и различно. Допълнително напрежение внася и фактът, че в училището периодично избухват пожари, чийто извършител не е заловен.
Склонни ли сме да приемаме различните?
Дали не сме приели за нормално да се държим грубо един с друг?
Замисляме ли се как думите и действията ни влияят върху останалите?
Може ли училището да бъде среда за личностно израстване?
Съществува ли днес връзката учител - ученик?
Думите гаранция ли са за успешно общуване?
Всички тези въпроси по един или друг начин намират отговор в спектакъла „Отнася се до всички“ от Дана Сидерос.
Превод и постановка – Александър Беровски
Сценография и костюми – Цецка Ивайлова
Музика – Васил Маринов, Пламен Мирчев – Мирона
Хореография и пластика – Диана Досева
Вокален педагог – Петър Алексиев
Плакат - Момчил Михайлов-Момо
Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество ‘22“