Бесапарските възвишения са разположени в югозападната част на Тракийската низина в близост до гр. Пазарджик в подножието на Родопите. От север са ограничени от р. Марица, а на изток — от Стара река. На запад се свързват с Родопите посредством Кочаговският баир. Състоят от пет рида: Главинишки, Огняново-Синитевски, Триводишки, Новоселско-Кричимски и Капитандимитриевски. Районът обхваща ниски безлесни хълмове и съседните открити пространства. Най-високата точка е 536 m. Склоновете са силно ерозирани и окарстени, безводни. Изградени са предимно от протерозойската свита на мраморите. При сп. Хаджиево има рибарници обрасли с Phragmites и Typha. Сегашната остатъчна горска растителност изгражда ценозите на Quercus pubescens, Q. fraineto, Q. cerris, Carpinus orientalis и Pistacia terebinthus. Храстовата растителност е представена от Syringa vulgaris, Cotinus coggygria, Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans и Juniperus oxycedrus. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от Dichantium ischaemum, Festuca vallesiaca, Agropyrum brandzae, Brachypodium distachyon. Хълмовете се характеризират с отворени и полуотворени калцифилни ксеротермни тревни съобщества, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. Срещат се 4 локални ендемита, напр. текирската мишорка (Gypsophila tekirae). Общо тук са известни 568 вида висши растения, без мъховете и културните растения.
Дневните пеперуди в района са добре проучени; множество данни са публикувани от Ganev & Beshkov (1987). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 7 от целевите видове, особено на Pieris ergane, Lycaena dispar и Brenthis hecate.

Целеви видове: Zerynthia polyxena, Pieris ergane, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Околните райони са обект на непрекъсната урбанизация. Това прави района лесно достъпен и подложен на натиск от човешки дейности. Най-сериозният проблем водещ до загуба на местообитания, е постепенното превръщане на ливадите в лозови масиви. Експлоатацията на кариери за инертни материали е ключов за района фактор, водещ до унищожаване на тревни местообитания. Други заплахи, влияещи отрицателно на местообитанията са употребата на пестициди, и опожаряването на стърнищата. Основен източник на енергия за отопление и за домакински нужди е горенето на дърва, добити при изсичането на гори, в резултат на което районът вече е почти напълно обезлесен. Като мерки за опазване на естествените гори препоръчваме да се стимулира финансово сечта на салкъма за дърва за огрев.

Част от територията на тези възвишения е определена за CORINE място през 1998 г. През 2005 година е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България. Консервационно значими видове пеперуди от други групи, установени в района са: Triodia amasina, Dyspessa salicicola, Colias erate, Leptidea duponcheli, Tarucus balkanica, Hipparchia syriaca, Hipparchia volgensis, Saturnia pyri, Saturnia pavoniella, Dasycorsa modesta, Erannis declinans, Nychiodes waltheri, Idaea muricata, Odice arcuinna, Acontia titania, Pyrrhia victorina, Xylena lunifera, Asteroscopus syriaca decipulae, Polyphaenis subsericata, Lacanobia blenna, Saragossa implexa, Dichagyris melanura melanura, Euxoa hastifera, Agrotis obesa scitha, Nola cristatula, Euplagia quadripunctaria и други. Последният е от приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз.

 

Бесапарските ридове са от световно значение за опазване на световно застрашения царски орел и са едно от най – важните места в България от значение за европейския съюз за гнездящите полска бъбрица, белоопашат мишелов, ловен сокол и дебелоклюна чучулига.

По малко от 1% от територията на Бесапарските ридове е поставена под защита съгласно ЗЗТ. Около 35% от територията е определена за КОРИНЕ място през 1998 година поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни

Разнообразния релеф дава шанса на туристите да видят ширнали се поля, красиви котловини заобиколени от ухаещи розови полета, красиви планини с богати иглолистни и широколистни гори, тучни поляни и кристално чисти реки. Той благоприятства провеждането на планински пешеходен туризъм, вело-туризъм, ски-туризъм и маршрутно - познавателен туризъм през цялата година