Синитово
Бесапарски ридове - от Синитово през Еленски връх до Бяга
Маршрутът представлява един от моите налудничави трансекти. Едва ли всеки ще оцени достойнствата на Бесапарските ридове, защото още в началото на май жегата става неописуема. Но има някои неща, за които си струва.
Вероятно тези, които са пътували с влак между Пловдив и София, са забелязали "голите" хълмове между Пазарджик и Стамболийски. На пръв поглед скучни и монотонни, Бесапарските ридове (наричани за по-кратко Бесапарите) са много интересно място за всеки природоизпитател и природолюбител. Не случайно това място попада в мрежата Натура 2000, а високите части са защитена местност.
По-голямата част от ридовете представлява голи скали, надупчени като сирене. Това на пръв поглед непривлекателно място е доста интересно, ако се наблюдават цъфтящите растения. Всяка седмица растителността е различна. Ако например отидете в началото на май, ще видите склоновете покрити с цъфтящ люляк и жасмин, а откритите места - изпъстрени с Райхенбахова перуника и асфоделине. Трансектът е от тази неделя, така че най-ефектният изглед не е на снимките. Вместо това обаче, по това време можете да наберете най-ароматната мащерка с мирис на лимон, да видите едновременно три цъфтящи вида, които са роднини на портокалите, и наистина да си кръстосате погледа от многото цъфнали гладиоли. На това място могат да се видят и много видове орхидеи. Спирам с ботаническото описание поне за малко. Не се учудвайте на бавната ми скорост - работата ми е да зяпам растенията, не да се състезавам.
Започнах трансекта от ж.п. спирка Синитово. Върви се "на кестерме' - без пътека. Най-удобно е да се тръгне от най-ниското възвишение и така да се стигне до Еленския връх. Той е най-високият (537m) и е означен с пирамида. Денивелацията в изкачването не е голяма, но е натоварваща високата температура на въздуха и на земята под вас. Малко преди да се стигне, има едно добре оградено огнище - явно и други харесват тези "чукари". Дърветата тук са рядкост и в повечето случаи трудно могат да бъдат наречени така - повече приличат на храсталаци (означени със знака "гора"). Коренната растителност е от дъбове и келяв габър, мъждрян, зърнастец, жасмин и люляк. На места люлякът е и като изкуствени насаждения. Освен това, някъде в миналото са правили някакво шантаво залесяване, в резултат на което можете да видите нелепо изглеждащо голямо културно насаждение от лиственица (точката "Larix") и остатъци от борови насаждения ("Pinus") като единични дървета.
От Еленския връх може да се види хубава панорама към Марица и към ридовете и Родопите. След това можете да продължите в посока Бяга, ако вече не сте колабирали от жегата. Минава се между Голямата могила и Хисара, през Коручешме и Малкия Еленски връх. По пътя ще се натъкнете на ягодите с които започнах (означени като Fragaria) - няма как да ги пропуснете, те са навсякъде. Има и група интересни скали. Единственото по-влажно място е Куручешме. След като преминете Малкия Еленски връх, продължете по коларския път. Не знам дали съм успял да направя сполучливи снимки. Със сигурност на живо е много по-ефектно.
До гарата на Бяга има една кръчма - голям отврат е, не ви я препоръчвам. Какво ви препоръчвам: Ако решите да обходите Бесапарите, обуйте здрави обувки и панталон с дълги крачоли. Гъмжи от змии, така че гледайте къде стъпвате. След трансекта се огледайте за кърлежи. Носете си повечко вода - на това място можете да видите с очите си как водата се изпарява от тялото ви. Ако вали, имайте предвид, че гръмотевиците бият точно там - преценете дали си струва от вас да остане само чифт димящи сандали.
Орнитологично място Бесапарски ридове в близост до Синитиево
Орнитологично важното място Бесапарски ридове се намира в югозападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик в подножието на Родопите. Обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като местообитание на редки и ендемични видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид –текирската мишорка. От бозайниците лалугерът заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени видове.
В Бесапарските ридове са установени 86 вида гнездящи вида птици, от които 20 са включени в червената книга на България. От срещащите се видове 44 са с европейско природозащитно значениe, като световно застрашени са записани 3 вида, като застрашени в Европа - 12 вида, а в страната - 29 вида.
Бесапарските ридове обхващат подходящи местообитания на 26 вида , за които се изискват специални мерки за защита.
Бесапарските ридове са от световно значение за опазване на световно застрашения царски орел и са едно от най – важните места в България от значение за европейския съюз за гнездящите полска бъбрица, белоопашат мишелов, ловен сокол и дебелоклюна чучулига.
Разнообразния релеф дава шанса на туристите да видят ширнали се поля, красиви котловини заобиколени от ухаещи розови полета, красиви планини с богати иглолистни и широколистни гори, тучни поляни и кристално чисти реки. Той благоприятства провеждането на планински пешеходен туризъм, вело-туризъм, ски-туризъм и маршрутно - познавателен туризъм през цялата година.