Черноговоро
ПРАЗНИК НА СЕЛОТО Е 10 Февруари
Всяка година на 10 февруари (Св. Харалампий) се провежда събор на село Черногорово.
На този ден населението на селото и то предимно жени отиват на черква, която носи името на „Св. Харалампий“. В черквата се отслужва литургия и водосвет за здраве на жителите и гостите на селото. В миналото от близките села са идвали и каруци, болни и са оставали да приспиват в черквата, която носи името на светеца – и сега все още идват на този ден от различни близки села хора, които вярват в силата на този светец. По традиция на този ден има сергии, народна музика, конни състезания, народни борби и се играе хоро.
На 10 февруари се почита Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.
Св. свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, епоха, дала много мъченици, защото имало страховити гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Дълго живял той, почти 100 години, но жестокият римски император Септимий Север не го пожалил заради възрастта му и го измъчвал близо 13 години, само и само да се откаже от Христа. Твърд и непоколебим оставал той, а вярата му лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат. На 113 години издъхнал.
Може би заради чудодейното му излекуване, народът също много почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица.
Заради лековитата си роля Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден. На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.
На този ден населението на селото и то предимно жени отиват на черква, която носи името на „Св. Харалампий“. В черквата се отслужва литургия и водосвет за здраве на жителите и гостите на селото. В миналото от близките села са идвали и каруци, болни и са оставали да приспиват в черквата, която носи името на светеца – и сега все още идват на този ден от различни близки села хора, които вярват в силата на този светец. По традиция на този ден има сергии, народна музика, конни състезания, народни борби и се играе хоро.
На 10 февруари се почита Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.
Св. свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, епоха, дала много мъченици, защото имало страховити гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Дълго живял той, почти 100 години, но жестокият римски император Септимий Север не го пожалил заради възрастта му и го измъчвал близо 13 години, само и само да се откаже от Христа. Твърд и непоколебим оставал той, а вярата му лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат. На 113 години издъхнал.
Може би заради чудодейното му излекуване, народът също много почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица.
Заради лековитата си роля Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден. На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.
