Црънча
6 май (Гергьовден) е традиционният събор и празник на село Црънча.
На 6 май православната църква почита великомъченик свети Георги Победоносец, роден в провинция Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. по време на управлението на император Диоклетиан.
Гергьовден заема важно място в годишния празничен цикъл на българите – чества се в разцвета на пролетта и поставя началото на новата стопанска година. Той е един от най-обичаните и почитани български пролетни празници и е възпят в много песни. За него народът ни казва: „Хубав ден, Великден, още по-хубав Гергьовден!”. Наричат го още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден. Св. Георги е един от най-почитаните светци от българите, приеман за могъщ покровител на овчарите, стадата, нивите и растителността. Затова го наричат „хубав”, „милен”, „зелен Георги”. Тази представа за светеца определя и характера на богатите и всеобхватни обичаи и обредни практики, изпълнявани на Гергьовден.
Във всеки дом задължително се коли курбан. Жертва за светеца се дава първото обагнило се през пролетта мъжко бяло агне. В миналото традицията да се коли агне на Гергьовден била толкова силна, че домакинство, което не давало курбан за светеца, подлежало на укор от съселяните си. Затова всеки, дори и сиромах, скътвал парици за агне – дар за св. Георги.
Много важен елемент на обредността на този празник е приготвянето на гергьовските хлябове. Те са три вида – за празничната трапеза, за обичаите около кошарите и хлябовете, които се раздават за здраве. Предназначението на хлябове, които се раздават за здраве. Предназначението на хлябовете и тяхната украса е отразено в различните им наименования: гергьовски колак, джурджовски колач, боговица, просфор, кувасник, овчарник, харман.
Гергьовското агне и хлябове, вече опечени, се отнасят в църквата да ги освети свещеникът. После жените нареждат богата общоселска празнична трапеза в черковния двор, край параклис, оброчище на името на св. Георги, до кощарите или на някоя голяма зелена морава. На нея освен печеното агне и гергьовските хлябове се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. И днес Гергьовден е един от най-жизнените и обичани от народа ни празник на пролетта, младостта, живота, плодородието.
Гергьовден заема важно място в годишния празничен цикъл на българите – чества се в разцвета на пролетта и поставя началото на новата стопанска година. Той е един от най-обичаните и почитани български пролетни празници и е възпят в много песни. За него народът ни казва: „Хубав ден, Великден, още по-хубав Гергьовден!”. Наричат го още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден. Св. Георги е един от най-почитаните светци от българите, приеман за могъщ покровител на овчарите, стадата, нивите и растителността. Затова го наричат „хубав”, „милен”, „зелен Георги”. Тази представа за светеца определя и характера на богатите и всеобхватни обичаи и обредни практики, изпълнявани на Гергьовден.
Във всеки дом задължително се коли курбан. Жертва за светеца се дава първото обагнило се през пролетта мъжко бяло агне. В миналото традицията да се коли агне на Гергьовден била толкова силна, че домакинство, което не давало курбан за светеца, подлежало на укор от съселяните си. Затова всеки, дори и сиромах, скътвал парици за агне – дар за св. Георги.
Много важен елемент на обредността на този празник е приготвянето на гергьовските хлябове. Те са три вида – за празничната трапеза, за обичаите около кошарите и хлябовете, които се раздават за здраве. Предназначението на хлябове, които се раздават за здраве. Предназначението на хлябовете и тяхната украса е отразено в различните им наименования: гергьовски колак, джурджовски колач, боговица, просфор, кувасник, овчарник, харман.
Гергьовското агне и хлябове, вече опечени, се отнасят в църквата да ги освети свещеникът. После жените нареждат богата общоселска празнична трапеза в черковния двор, край параклис, оброчище на името на св. Георги, до кощарите или на някоя голяма зелена морава. На нея освен печеното агне и гергьовските хлябове се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. И днес Гергьовден е един от най-жизнените и обичани от народа ни празник на пролетта, младостта, живота, плодородието.
