В селото се провеждат два събора на 7-и юли Светата Църква възпява подвига на светата великомъченица Неделя и се отбелязва храмов празник в село Дебращица, който бива дълбоко почитан от местните.

„……Неделя или Кириакия или Неделя-Кириакия е светица и великомъченица, сред най-тачените от българите светци.

По време на царуването на Асеневци (12 – 13 в.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. Евтимий, патриарх Търновски, написва „Похвала на светата великомъченица Неделя“.

Според преданията, описани и от патриарх Евтимий, Неделя е родена в Мала Азия като дългоочаквано дете, дошло в отговор на молитвите на родителите ѝ Доротей и Евсевия. Още в ранно детство е възпитана в Христовите истини.

Съвсем млада решава да посвети живота си на Бог. Това е времето на император Диоклетиан, на гонения и жестока разправа с християните – преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или насила карани да се отрекат от вярата си. Неделя е хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на нейните рани, както и нейният отказ да се поклони на езическите идоли карат властите да я осъдят на смърт.

На нейното лобно място след молитва Неделя предава духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289). Починала на 22 години, както пише патриарх Евтимий, „Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата ѝ Господна беше удовлетворена, чистота – доволно голяма, подвизите достатъчни...“

Вторият събор се провежда на 18 август по повод, че православната църква почита мъчениците Флор и Лавър. Близо до село Дебращица се намира параклис, който носи името на двамата светии.

„…….. Св. мъченици Флор и Лавър били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия  на Адриатическо море, вярвали в Господа Иисус Христос и се стараели да Му угодят чрез добри дела.

В съседната на тях област езичниците пожелали да построят великолепен езически храм. Управителят на Илирия изпратил там тия двама братя, които били известни като изкусни каменоделци. Флор и Лавър отишли и започнали усърдно да работят, като получаваната от тях заплата раздавали на бедните, а сами се задоволявали с най-необходимото.

И не само такава помощ оказвали на ближните. Изпълнени с най-пламенна вяра, двамата братя се стараели да просветят и другите със светлината на истината. Те често говорили на езичниците за истинския Бог, за милосърдието на Господа Иисус Христос, умрял за нас грешните. Мнозина от тия, които ги слушали, се уверили в суетата на идолите и приемали християнската вяра. Господ със своята сила помагал на благочестивите братя.

Веднъж синът на главния идолски жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото отлетяло камъче. На виковете на детето се затекъл бащата. С гняв и ругатни се нахвърлил той срещу Флор и Лавър, които считал за виновни за случилото се. Но братята усмирили гнева му чрез надежда на Божията милост. Те взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, поучавали го на Христовата вяра. А на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа, както по-рано. Тогава сам идолския жрец с целия си дом повярвал в Бога, Който извършил чудото чрез ръцете на Своите верни служители……”