Петдесетница се отбелязва на петдесетия ден след Великден – винаги в неделя. Петдесетница възпоменава евангелското събитие, при което след Възнесението на Иисус Христос неговите ученици – апостолите – се събрали за молитва в Йерусалим. Изведнъж чули шум и над тях започнал да се спуска Светият Дух във вид на огнени езици, които се разделили и застанали по един над главата на всеки от апостолите. Така Христовите ученици се изпълнили със Светия Дух и получили неговите дарове – да говорят и проповядват Словото Божие сред различни народи и на различни езици. Изпълнени по този начин от божествените енергии, те стават вестители на Евангелието по целия свят. Затова Петдесетница се смята за начало, т.е. рожден ден на Църквата.

В българската традиция празникът Свети Дух, също е свързан с паметта за починалите. Той винаги е в понеделник и на него Църквата почита третото лице на Бога – Светия Дух. В някои български райони съществува вярването, че на този ден Бог прибира душите на починалите на небето, и ако тогава вали, това са „сълзите на покойниците, които плачат, защото се разделят с близките си“.