Храмовия празник на селото се чества на Илинден - 20 ти юли. И на този ден от десетилетия се прави курбан за цялото село за здраве. От ранни зори местните на този ден се струпват пред църквата за да запалят свещичка за здраве и благоденствие. Местните споделят, че Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Илинден се празнува не само от хората носещи името Илия, Илиян и Илияна, но и от кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

 
20 ЮЛИ ПРАЗНИК НА СВЕТИ ИЛИЯ - Илия е име с еврейски произход. Превежда се като божия сила (oт иврит eli - сила, yahu - Бог).

Свети пророк Илия е единствен сред старозаветните Божи праведници, чийто живот не завършва, както при другите човеци и светци, не завършва със смърт. Той се възвисява на небето, понесен от вихър,  на огнена колесница, теглена от крилати огнени коне.

Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял в 9 век преди Христа по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Разгневен от нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИ - За българите Илинден е сред най-големите и тържествени празници на средата на лятото. По стар стил се е чествал на 2 август.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката, които може да заключва и отключва. Той препуска  по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Юзди са му слънчевите лъчи, светкавиците са огнени стрели, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета, където често има и параклис на светеца.  

Етнолозите намират в почитта към Свети Илия унаследени елементи от култа към древните небесни повелители: Хелиос, Зевс и Перун. Затова често като жертвено животно на Свети Илия се появява и елена. Интересен топоним в този смисъл е старото име на връх Вихрен - домът на бог Перун в Пирин, който се е наричал Елин връх или Ел тепе.

Свети Илия минава с колесницата си по небесната шир както тракийския бог Слънце. Неговите оброчища са на издигнато и високо място като тези на Перун