Празник на селото е 9 май – свети Никола (летен Никулден). На този празник църквата в село Мало Конаре прави курбан за всички вярващи и се организира местен празник.

Чрез всички ритуали православната църква отбелязва пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари.

Народът нарича този празник Летен Никулден или Летни Св. Никола. Празникът се отбелязва още от 1087 година. Според вярванията, за да не се разгневи светецът и накаже хората с природни бедствия, на този ден не трябва да се работи. В някои региони празникът се нарича още Сухи Св. Никола и се прави молебен за дъжд. Богомолците носят икони и, водени от свещеника, обхождат нивите с песни. Прави се водосвет на свещени дървета, на извори и кладенци.

Накрая в селото се прави курбан за Св. Никола. На Летен Никулден, както и на други пролетни празници, се изпълнява и друг старинен ритуал за дъжд – Пеперуда. Момите избират едно малко момиченце, което трябва да е сираче, и го наричат „пеперуда”. Хората вярват, че с молбите и плача си сирачето ще трогне небесата и те ще изпратят дъжд.

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола е източноримски духовник, епископ  на град Мира в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. 

След смъртта си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците. 

Името Никола има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (nikáo) и народ (laós).

Св. Никола се назовава Мирликийски (още Мир Ликийски) по името на своя роден край Ликия и града, където става епископ - Мира.

Името Чудотворец идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец.

Често е наричан и св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това.

За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.

Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

На 9 май през 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в италианския град Бари, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. 

По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.