Село Паталеница посрещна Гергьовден по стар обичай с агнета на ръжен. Или както ги наричат тук "на дупката". За празника се подготвят специални изкопи, в които се пекат осветените агнета.

Преди самия Гергьовден животните се отнасят в дворовете на двете действащи църкви на селото, имащо си и квартал с името Баткун, за да бъдат благословени от свещеник. Традицията повелява това да се прави за здраве и благоденствие на всяко семейство, празнуващо празника. Тук в Паталеница всеки един жител и гост обича и тачи Гергьовден.

Атмосферата в селото е приповдигната, пред множество къщи се виждат спрели автомобили, докарали гостите за празничната трапеза. Агнетата са български, едни са взети от местния Баткунски манастир, други от съседни села, а за трети се ходи до върховете на Родопите и селата там. Паталеница се намира в подножието на величествената планина.

Занаятът по печенето на агнето отдавна не е само мъжки. На всяка една от дупките се виждат и представителки на нежния пол, които също подготвят вкусното гергьовско агне. Печенето отнема повече от 4-5 часа и си има специална технология. Въртенето е непрекъснато, а с всеки час агнето се сваля все по-близо до горящата жарава. Поливането с вода и билки е задължително.

Гергьовден е красив и семеен празник тук в Паталеница. Честити да са всички празнуващи, пожелаха местните жители и поканиха гости и догодина.

Тодоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден, е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.  На Тодоровден празнуват  хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа.

Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

Празника е изключително тачен в село Паталеница. Там всяка година стриктно се спазва традицията. Празникът започва с тържествен водосвет в центъра на селото, където се събират  участниците в конските надбягвания, жители и гости на Паталеница. След това на полето се провеждат надбягванията. Избира се и най-красив кон участник в състезанието.