Празника на град Пазарджик  е на 21 Май. Отбелязва се с Протокол 14/18 май 1930 г. на Татарпазарджишкия градски съвет в деня на църковния празник на св. велики царе равноапостоли Константин и Елена. Честването му е прекъснато през 1944 г. и е възобновено през 1987 г., когато за празник на града е определена първата неделя на м. юни. С решение на Общинския съвет от 6 април 2001 г. отново се отбелязва на 21 май.

21 май - Св. велики царе равноапостолни Константин и Елена

На 21 май всяка година почитаме паметта на двамата равноапостолни светци Константин и Елена. Това са император Константин, който победил със силата на кръста и позволил християнството да се наложи като религия в пределите на Римската империя. За първи път в историята на християнството гоненията над християните били забранени. След като станал пълновластен владетел на цялата Римска империя, Свети Константин Велики преместил своята столица в град Константинопол, който по-късно става Цариград, а днес ние го знаем като Истанбул.

Майката на Свети Константин, Света Елена заминала за Йерусалим. Там издигнала църква на Спасителя Христос и открила кръста, на който Синът Божий бил разпънат.

Kонстантин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост.

През царуването на Константин се появила ерес - арианството. Тя дълго време смущавала Църквата. В същото време възникнали и други въпроси, свързани с църковното устройство. За да бъдат разрешени спорните въпроси, Константин свикал Вселенски събор на епископите от Запад и Изток. И през 325 г. в град Никея се събрал Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Съборът започнал с встъпителна реч на Константин, който призовал към мир и съгласие, и продължил около два месеца, осъдил ереста на Арий, решил спорните въпроси и съставил "Символа на вярата", който по-късно бил допълнен на Втория вселенски събор (381г.), и чрез който и днес всички християни изповядват вярата си.

Константин започнал да строи храмове в Йерусалим. Дотогава градът бил под властта на езичниците в запустение и презрение. Той дори бил изгубил името си и се наричал по заповед на император Адриан "Елиа Капитолина". На хълма, където била гробницата на Христос той издигнал Форум и Капитолия, място за поклонение на триадата Юпитер, Юнона и Венера. За щастие, при издигането на Капитолийския храм Адриан не изравнил със земята хълма с гробниците, а само засипал ямите и насипал огромно количество пръст. Именно този земен насип спасил гробниците от разрушение.

Почитайки дълбоко Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Дал й големи пълномощия и материални средства. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен" , започната през 326 г. и завършена през 335 г. Храмът бил разрушен от персите през 614 г., отново издигнат и отново разрушен до основи през 1009 г. По-късно възстановеният от Константин Мономах храм бил доукрасен от кръстоносците и отново изгорял при силен пожар през 1808 г. По-късно зданието е възстановено от гръцката православна църква. Днес храмът "Гроб Господен", наричан от всички поклонници Божи гроб, е във владението на 6 религиозни общности - католическа, православна, арменска и още коптска, сирийска и абисинска.

Имен ден празнуват Елена, Еленка, Ели, Елина, Елин, Елка, Лена, Ленко, Еленко, Елеонора, Нора, Константин, Коста, Костаки, Косьо, Костадин, Костадина, Койчо, Кунчо, Констанца, Дичо, Динко.