Величково
ПРАЗНИК НА СЕЛОТО Е 20 ЮЛИ
Селото разполага, Народно читалище „Отец Паисий 1930“ и Православен християнски кръст, който е осветен през 2018 г. от Пловдивски митрополит.
Всяка годна на 20 юли – Илинден, с. Величково празнува своя храмов празник и има събор.
Според православния календар, на 20 юли се почита свети пророк Илия. Според Стария завет, той живял по времето на израелския цар Ахов (IX в.пр.н.е.) и бил потомък на свещеническия Ааронов род. Царят бил защитник на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша.
Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията, пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.
В народния календар под влияние на житието на светеца, св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия “Гръмовник”, “Гръмоделец” и “Гръмоломник”. Светецът имал сестра – Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие, той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.
По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-стария петел, наричан “баща”. Стопанките изпичат погача “боговица” и “колач” за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения.
На този ден в село Величково се провеждат така наречените народни борби. Традицията е , че мъжете се борят боси, направо на тревата и голи до кръста. Има борци от цялата страна, а наградите за победителите са малко теленце, овца и петел. На площада има детско шоу с участието на децата от детските градини. Пеят се песни и се продават вкусна храна по сергиите,
Всяка годна на 20 юли – Илинден, с. Величково празнува своя храмов празник и има събор.
Според православния календар, на 20 юли се почита свети пророк Илия. Според Стария завет, той живял по времето на израелския цар Ахов (IX в.пр.н.е.) и бил потомък на свещеническия Ааронов род. Царят бил защитник на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша.
Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията, пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.
В народния календар под влияние на житието на светеца, св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия “Гръмовник”, “Гръмоделец” и “Гръмоломник”. Светецът имал сестра – Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие, той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.
По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-стария петел, наричан “баща”. Стопанките изпичат погача “боговица” и “колач” за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения.
На този ден в село Величково се провеждат така наречените народни борби. Традицията е , че мъжете се борят боси, направо на тревата и голи до кръста. Има борци от цялата страна, а наградите за победителите са малко теленце, овца и петел. На площада има детско шоу с участието на децата от детските градини. Пеят се песни и се продават вкусна храна по сергиите,
