р.Луда Яна

 

 

Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 74 km, която ѝ отрежда 43-то място сред реките на България.
Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите „Лудо момиче“ и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума „Яна“ да означава река.
Легенда за река Луда Яна

Живеела някога в едно малко планинско селце мома име Яна. Била хубава за чудо и приказ, затова и я наричали Хубавата Яна. Висока, стройна, с две дебели черни плитки, които се виели като змии по изправения й гръб. В големите й черни очи на красивото бяло лице блестели дяволити искрици. Била и много работна, но всички в селото казвали, че е родена за момче. Била доста буйна и често се биела с момците в селото като равна с тях.

Когато се появили турските орди земите им да превземат, господари на живота им да станат, Яна наравно с мъжете им давала отпор, като участвала във всички сражения. Мало и голямо се възхищавало на нейната храброст. Дори и турците.

Най-тежкото сражение станало близо до мястото, където извирала реката, която минавала край тяхното село. И този път мома Яна се биела яростно с турците. Свободолюбива по нрав, тя от сърце желаела завоевателите да се махнат от нейния край, от нейната родина и да ги оставят да живеят и се трудят мирно и тихо. От своя страна пък поробителите силно желаели да отстранят на всяка цена тази буйна мома, която подбуждала всички наоколо да не им се подчиняват и да се бият с тях. Те успели с хитрост да я отделят от другите и да я заобикалят отвсякъде.

Храбрата девойка разбрала, че искат да я заловят жива и може би да я потурчат и затова решила сама да сложи край на младия си живот. Хвърлила се в полупресъхналата река и успяла да се пребие. От тази нелепа смърт се ужасили не само нейните другари по оръжие, но и самите турци, които искали само да я заловят. В гората настъпила странна тишина. Занемели птиците, застинали дори дивите животни, които знаели, че Яна много ги обича и им оставя често храна край реката. Скоро от селото се чули сърцераздирателни писъци. Страшната вест бързо долетяла до осиротялата Янина майка.

Хората разказват, че реката потекла силно едва след смъртта на мома Яна. Те смятали, че девойката се преродила в река, и че двата й извора са били очите й, които постоянно плачели за погубената й младост и хубост, за погубения без време живот.

Нарекли я на името на момата — река Луда Яна, тъй като самата Яна била много буйна. А и реката много приличала на самото момиче. Често прииждала много буйна, силно се пенела, като че ли някому се сърдела и заливала обилно земята наоколо. Тогава хората казвали, че мома Яна пак се е разбесняла, но били доволни, че нивите и градините им са добре напоени и ще дадат добра реколта.

Реката и до днес носи това име, а легендата за буйната и хубава мома Яна, която жертвала младия си живот, но не се покорила на завоевателите, се предава от поколение на поколение.

Източници

„Вградената невеста“, Жечка Горчева