По време на римската империя източно от Черногорово, в землището на местността „Гъскарката“ и северно от нея, е била разположена голяма римска пътна станция, следи от която се намират и днес в това землище (съществуват запазени останки от огромен зид с широчина около 1,5 метра, който е опасвал станцията, намират се също така предмети на бита като огромни делви, амфори и монети).
Както е известно римляните изграждали подобни станции на 15 – 20 римски мили една от друга, разположени по цялата пътна инфраструктура, създадена с цел най-бързото придвижване както на римските легиони, така и за бързото придвижване на пощенските пратки, а и на търговците. Някои от тях служели само за смяната на впрегатните животни. Други обаче имали статут на села. Там работел персонал от 8 – 10 служители, чиито началник имал право на 6 дни домашен годишен отпуск.
Впрегатният добитък достигал до 40 – 50 бройки. На служба се водели коняри, ковачи, охрана, роби, данъчни служители. Били изградени помещения (таверни) за храна и пренощуване, бани за къпане, обори за животните и складове за временно съхранение на стоките. Персоналът разполагал с отделни помещения за всекидневния бит, както и земя за обработване.
Край големите пътни станции се събирали и определени мита и налози. Често край такива съоръжения се организирали годишни панаири или постоянни тържища. Има предание, че точно около тази станция е и най-старото поселище на предците на днешните жители на с. Черногорово, живеели заедно с предците на съседното с. Пищигово. Разделянето е станало след голяма чумна епидемия, когато за да се спасят от ужасната пандемия, населението решава да се раздели на две части, едната се спуска на изток – към по ниските места край левия бряг на река Луда Яна, където сега е разположено с. Пищигово, другата част от населението се придвижва на запад – в подножието на „Овчите хълмове“ в района на сегашната „Гьол махала“ на селото. В този район е имало много гъсти гори, съставени основно от бук и дъб, затова тази местност е била наричана „Черната гора“, от където идва и самото име на новообразуваното поселище.

По време на османското владичество черногоровци са главно чифчии (земеделци), обработващи собствените си земи или ратайствуват на селските чорбаджии или на богати турски бейове. Около селото са били разположени три турски села – Алийково, Ферезлии и Ерелии. По време на Руско-турската освободителна война 1877 г. – 1878 г. турското население на тези три села се изтегля заедно с отстъпващите османски войски и селата са изоставени, опожарени и заличени. Васил Левски при втората си обиколка на страната посещава и с. Черногорово, като основава в къщата на поп Тодор Куков „Таен революционен комитет“, в който се включват по-будните черногоровци. Селото има и свой представител на Първото велико народно събрание в местността „Оборище“, а именно това е споменатия вече отец Тодор Куков, името на когото е изписано и на паметника в местността Оборище, увековечаващ това велико събитие в българската история. По време на войните за обединението на България мъжкото население на селото масово е мобилизирано и участва в бойните действия и в редица сражения в състава на 27-и пехотен „Чепински“ полк.

Строежът на черквата „Свети Харалампий“ е започнат през 1848 г. на мястото на старата дървена черква, и завършва през 1850 г. Била е вкопана в земята 1,50 метра, но след Освобождението през 1884 година свещеник от Черногорово Атанас я насипва почти наравно с нивото на прилежащия терен и повдига и стените, за да добие сегашния си вид. Църквата е с един престол. Няма данни за освещаването ѝ.

Камбанарията по онова време е била на една черница в близост до църковната къща. След Чирпанското земетресение през 1928 година, засегнало и село Черногорово, църквата е опасана  със силни железни скоби. На следващата година отец Григорий Минчев се заел да построи сегашната внушителна по вид и размери камбанария. Иконите са от 1859 година и са великолепно запазени. Дверите са дърворезба от дебърската школа – подарък от братя Милуш Телбизови. Иконостасът е таблен. Свещниците са каменни и масивни с височина 1,50 метра – дарени от Бозеви баща и син. Няма сведения за иконописците и автора на стенописа. Първият свещеник е Поп Георги Дечев родом от село Черногорово, погребан зад олтара в източната му част.

През 1928 година е основано Народно читалище „Христо Ботев – 1928“. В периода 1958 – 1960 г. е построен читалищен дом с библиотека, читалня, театрален салон и кино, който тържествено е открит на 12 ноември 1961 година. Народно читалище „Христо Ботев – 1928“ в центъра на селото. Черногоровци по език, носия и бит принадлежат към източното полско население в Пазарджишко.