Баткунският манастир е бил построен през ХІ-ХІІ век. Доказателство за това е съхраняваната в църквата “Свети Димитър” в село Паталеница плоча с надпис на гръцки език, който посочва именно този период за начало на строителството на манастира.

В периода от основаването си до  ХІV век е бил важен духовен център и разцвет. Но идва периода на истинското “ Време разделно” и помохамеданчването на българите. Именно тогава манастирът, който е бил тясна защита и опора, е бил разрушен през 1657 година заедно с редица храмове между Костенец и Асеновград.

Възстановяване и второ разрушаване

Следва период, в който светата обител се съвзема и започва нейното бавно възстановяване. Но идва 1774 година и поредното нападение от кърджалиите. Тогава манастирската обител отново е срината до основи. Свидетел на всичко това е старото клепнало, сякаш уморено от товара на миналото дърво и мраморна плоча на манастирската стена от периода до 1781 година.

Днес тя може да се види вградена на стената на манастира. Въпреки трудностите и нападенията обаче тук е се е развивала културна и духовна дейност, а също било изградено и килийно училище.

Баткунският манастир преди Априлското въстание

Тогава той е възстановен от местните и с взаимни средства и усилия, но в далеч по-малък вид. Имал е само една каменна църква и красив двор. Такъв съществува и до наши дни.

Баткунският манастира след Освобождението

Тогава той е играел важна роля, защото е давал убежище на хайдутите, както и на редица войводи, сред които Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други. Те били посрещани тогава в светата обител от йеромонах Герасим. През 1872 година през манастирската обител е минал Васил Левски, който основава там таен революционен комитет, който включвал представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, днешно Ветренско и Мокрище. Има данни и че дори самият управител на Пазарджик Али бей е посещавал манастира и го уважавал, защото там намерил изцеление за болестите си. За разлика от неговата важна и ключова роля на духовен център и закрила, до 90-те години на XX век, той се превръща за дълъг период от време в клиника за душевно болни.

На 1 км западно от Паталеница се намират останките на Баткунион – крепостта на най-големия средновековен град в Пазарджишко – Баткун.    Тя носи същото име като този на манастира и причината за това е селото Баткун, обединено с Паталеница. Намира се в северозападния край на Паталеница. В миналото е изпълнявала важни функции като тук е проведена и битката между българската войска, начело с Иванко и византийците, начело с Михаил Камица. Победата е за Иванко и войските му, а византийският пълководец е пленен.  Крепостта се е издигала по средата на северния склон на Къркарийския рид, на равен терен с лек наклон на североизток, и е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината. Простирала се е на площ от 22 декара и е имала формата на продълговат многоъгълник. Крепостните стени са били от ломени камъни, споени с червен хоросан, и са били широки 4.8 метра. Крепостта е имала и 4 кръгли охранителни кули.

По времето на разцвета си Баткун е било селище с уредба като гръцките градове и е имал храм на Аполон. Археологически разкопки са разкрили 2 черкви в рамките на крепостните стени, канали и водопроводна система, подземни входове и изходи от крепостта. До Баткун са открити и останките от светилището на Асклепий Земидренски.

През Средновековието Баткунската  крепост (Баткунион) е бил най-големия град в региона (наричан във византийските хроники „Блестящ и богат“).  Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано блестящ и богат град.

В селото има три църкви една от тях – „Свети Димитър” , затрупаният храм, наричан и „Перлата на Паталениця”. През 2020 г. този храм навършва 930 години.

Заровената църква датира от 1090 – 1091 година. Нейното възстановяване е започнало през 1870 година. Според народните предания тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век. 

4 храма от 11-12 век, са останали в страната  – църквата в Паталеница, църквата „Свети Георги” в  Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храмът „Св. Архангел Михаил” в град Рила.

Читалището е създадено през 1909 г. Сградата му е построена през 2016 г. Тя е едноетажна обща площ 533 m², включваща зала със 120 места, а в сутерена е разположена читалищната библиотека. Към читалището действат танцова формация „Тракийка“ и женска фолклорна група.

Църквата "Света Богородица" се намира в кв. "Баткун" на село Паталеница. Построена е през 1892 г. на мястото на стар параклис. Църквата е еднокорабна, висока (невкопана в земята, защото е строена след Освобождението, за разлика от другата църква "Успение на Пресвета Богородица" в селото) и има балкон в западната си част. Църковният иконостас е дървен, без дърворезби, с два реда икони, рисувани предимно в края на ХІХ век.

Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в село Паталеница е построена началото на XVIII век и е най-старата функционираща църква в Пловдивската епархия. Представлява малка еднокорабна постройка, със сводест таван, вкопана около метър в земята. Вкопаването на християнските храмове в земята по време на Турското иго е било поради Турски закон забраняващ строежа на високи християнски сгради. Църквата е без кубе, висока е 2,5 м. (заедно с олтара) и е широка 6 м. Иконостасът на църквата е дървен, без дърворезба, с 3 реда икони, които заедно с тези по стените са предимно от XIX век.
В миналото в църквата е имало килийно училище.

Всяко лято през Юли  в Паталеница има и специални Шекспирови дни. С музика на живо и под звездите се представят различни постановки по творбите на Шекспир. Театралната школа на Паталеница е създадена преди повече от 20 години. Неин основател е Христо Церовски, който е завършил театрална режисура в НАТФИЗ. Сега съпругата му Инна Церовска продължава неговото дело. А всяко лято в селото пристигат български и английски актьори.