Росен
В землището на Росен се намират 7 тракийски надгробни могили, които Д. Цончев, (1963 г., с.17) свързва със стари селища. Северозападно от селото на 2,5 км. се намират две от тях които той свързва с близкото селище с крепост „Хисаря“ в късно римско или ранно византийско време при завоя на Луда Яна в землището на село Цар Асен. Североизточно на 1 км. от селото в м. Абдиец и Брънчев гьол се намират следи от голямо селище с некропол от една могила. Намират се следи (парчета от домашни глинени съдове) от старо селище, вероятно от по-късно време на 1 km северозпадно от селото.
Във връзка с крепостта на Овчите хълмове са намирани железни върхове на стрели. Кое е средновековното селище в землището на Росен не ни е известно.След завоеванието вече се говори за Балдьово. По предание, разкази на стари хора,както и остатъци от градежен материал, Балдьово се е намирало на другия (десния) бряг на реката и носило името Узун Балдьово. Това име е турско и значи Дълго Медьово, което произлиза от това, че селото е имало продълговато разположение по брега на Луда Яна, и че произвеждало много мед от многобройните си кошери.
Кое е истината във всичко това? Най-вероятно следното-селото води началото си още от преди завоеванието на турците,защото името Балдьово може да произхожда от старобългарската дума баловати, която значи лекувам (устно съобщение от Ал. Арнаудов). Стефан Захариев,който към средата на XIX в. временно притежавал един от чифлиците в селото пише: "Между острия връх на Овчите хълмове, където била крепостта, и западния връх, който се наричал Сънлива могила, в долината (разбирай седловината) има един извор, при който се намира един изкусно изработен мраморен глобус (кълбо) до 100 оки тежък и върху двете му страни издълбани по една ръка с отворени пръсти. От тая долина към северозапад има шумарлак, гдето расте самодивската билка р е с с е н (росен)-миризливо цвете с морав цвят. Там всяка пролет през Росаля отиват много болни, да лежатъ в росата и внимават да не заспят, за да чуят решението на самодивите за изцеряването им и още вярват, че самодивите се събирали на това място нощем и играели хоро."
След османското завоевание името Балдьово е осмислено по турски със значение на Медьово, във връзка с пчеларството в този район. В 1934 г. Балдьово е преименувано Росен във връзка със самодивското цвете росен и северозападния връх на Овчите хълмове Росен.