Землището на с. Сбор е заселено още от времето на траките. Стари тракийски селища е имало:

• На северозапад от селото на 2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от 2 могили;
• Североизточно от селото на 1 километър разстояние в дерето, в местността Оманларе, при некрополот могила, с остатък от римска баня, делви, римски монети и др.;
• Източно от селото, долу по р. Луда Яна, в м. Чукарите, Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късно римското или ранно византийскотоселище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7 могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. Цар Асен.

След турското завоевание тук се заселват турци-юруци както в Долно Левски. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, юруците били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и джамия, също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като теке в памет на убит, вероятно знатен турчин. Около джамията ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник – петък, не само на местни турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

В далечното минало турците са били главно животновъди; по подражание и нужда – също и българите. Тогава пасищата и горите за паша са били по-обширни. До 1959 г. селото е имало 1780 дка мера. Сега има 300 дка естествени ливади. Постепенно взема връх земеделието, главно житарството, което и днес заема най-голяма част /5000 дка/ от всичката обработваема площ на Сбор – 13 960 дка.

В турско време за училище се използвали стаи в частни къщи. За пръв учител се сочи Петко Даскала от гр. Панагюрище. Първата училищна сграда е строена 2 години след Освобождението. Ново начално училище се строи през 1927 г., като общинско място е подарено с разрешение на XVII обикновено народно събрание, първа редовна сесия от 1914 г. През 1959 г. е направена пристройка към него за прогимназия. Училището съществува до 1964 г. и е закрито; оттогава 70 ученика ходят на училище в с. Долно Левски /сегашното с. Левски/. Училището се е казвало „Петко Р. Славейков“.

Читалище „Просвета“ е основано в 1928 г. В първите години се е помещавало в стая на училището. През 1978 г. започва строителството на ново читалище на мястото на старото. Новото читалище е открито на 11 март 1982 г.

В землището на село Сбор се намира и местността Воденичарска курия, която има статут на защитена територия.