През последните десетилетия в района на селото са намерени голямо количество археологически находки, които насочват за историческото значение и оживената обитаемост на този район през древността. Първата махала, която се е образувала по тези земи, се е наричала Чован (или Чобан), поради големият брой овчари, които са били там. Махалата е била изцяло от българи.
     Селото постепенно се разширява и достига до 2580 жители, но след миграционно движение на Селското население от селата към градовете през 60-те години на миналия век постепенно населението започва да се топи и достига до 1025 жители. През 1376 година селото съществувало под името Изгърлъ. Една от забележителностите е местността Корията, която е част от Средна гора и е богата на археологически находки. В местността Градището са намерени сребърни предмети с историческо значение. Най- значителното нещо, което е намерено е  едно от най-големите съкровища в България – общо 25 кг. От златните византийски монети и сребърните позлатени съдове, са запазени 2 съда, които се намират в Лувър в Париж и няколко монети в Археологически музей в София. Освен това са открити 9 декадрахми с името на тракийско племе Дерони от IV в.пр.Хр. Западно от селото има останки от средновековна крепост. Селото променя името си на  Величково чак през 1934 година в чест на великият български писател Константин Величков. 

 Село Величково е китно, плодородно и богато история. Забележителност, която бива ценена както от туристи така и от местните е паметника на Константин Величков.